И най-дългият път започва с първата крачка
Първата ми кола - всичко е вярно, ако ме разбираш..., търкалях я 170 000 км.
сряда, 26 март 2008 г.
четвъртък, 13 март 2008 г.
сряда, 23 януари 2008 г.
Блуждаещи въпроси- № 1
Според "модерният" изказ, инвалидите са:
- Хора с увреждания;
- Хора в неравностойно положение;
- Хора със специфични потребности;
- Хора със специфични възможности;
- Нещо друго, за което не се сещам в момента.
Но във всъщност са си просто: ин-валид, това е констатация, а не квалификация! Откога фактите са обидни?
вторник, 15 януари 2008 г.
Къде са снежните човеци ?
След т.н. "глобално затопляне" дойде зимата. Застудя, заваля сняг, оформи се "бедствено положение" с навявания, заледявания и всякакви щуротии, а бе с две думи- радваме се на нормална зима. Понеже приключих с живота си (но това е друга тема) се мотая безцелно из града- видях старите места, то нови няма; трупам безполезни наблюдения и постепенно един въпрос започва да превзема цялото ми съзнание: Къде са снежните човеци ? Пообиколих тепетата, градините, острова, огледах оцелелите дворове и никъде, абсолютно никъде няма даже и помен от снежен човек. Не ме разбирайте погрешно- аз съм летен човек и въобще не ми пука за очарованието на зимата и снежните й човеци, ама се питам - какво им става на тези деца? Тези деца вече не са деца- браво на тях! А родителите, всъщност за родителите е ясно- ние правехме снежни човеци, пързаляхме се с шейни (и това вече го няма, освен на скъпите курорти, но не и в махалата), но не научихме децата си на малките, прости, изконни, човешки забавления. Сигурно сме ги осигурили добре, ама не им измръзват ръчичките. Или пък не! Гордея се с нас си!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)