И най-дългият път започва с първата крачка

И най-дългият път започва с първата крачка
Конфуций

Първата ми кола - всичко е вярно, ако ме разбираш..., търкалях я 170 000 км.

сряда, 23 януари 2008 г.

Блуждаещи въпроси- № 1



Според "модерният" изказ, инвалидите са:

  • Хора с увреждания;
  • Хора в неравностойно положение;
  • Хора със специфични потребности;
  • Хора със специфични възможности;
  • Нещо друго, за което не се сещам в момента.

Но във всъщност са си просто: ин-валид, това е констатация, а не квалификация! Откога фактите са обидни?

вторник, 15 януари 2008 г.

Къде са снежните човеци ?

След т.н. "глобално затопляне" дойде зимата. Застудя, заваля сняг, оформи се "бедствено положение" с навявания, заледявания и всякакви щуротии, а бе с две думи- радваме се на нормална зима. Понеже приключих с живота си (но това е друга тема) се мотая безцелно из града- видях старите места, то нови няма; трупам безполезни наблюдения и постепенно един въпрос започва да превзема цялото ми съзнание: Къде са снежните човеци ? Пообиколих тепетата, градините, острова, огледах оцелелите дворове и никъде, абсолютно никъде няма даже и помен от снежен човек. Не ме разбирайте погрешно- аз съм летен човек и въобще не ми пука за очарованието на зимата и снежните й човеци, ама се питам - какво им става на тези деца? Тези деца вече не са деца- браво на тях! А родителите, всъщност за родителите е ясно- ние правехме снежни човеци, пързаляхме се с шейни (и това вече го няма, освен на скъпите курорти, но не и в махалата), но не научихме децата си на малките, прости, изконни, човешки забавления. Сигурно сме ги осигурили добре, ама не им измръзват ръчичките. Или пък не! Гордея се с нас си!!!